Dualidad personal (Двойнственост)

И питам аз с възмущение
      „Кому е нужно твойто откровение?!”
А ти ме гледаш, тъжна и самотна,
И шепнеш тихичко, сиротна:

„Ти си, девойко, едничка.
Едничка, моя мъничка звездичка.
За теб - девойко - все жалея!,
За твоята усмивка как копнея.”

А аз те гледам диво, ах, свирепо
       И виквам „НЕ!
                  Държанието ти е нелепо!”
И вдигам ръка да те ударя
И всичко ценно да покваря.

„- Спри!
    - Недей!
        -  Мисли!”
Жално ще ме молиш
                              ти.
Ала уви,
     не би!
Жестокостта ми пак  ще ме сломи...

Кръв изтича тихо, самота -
Галено приспива черната вина...
Не - не ще намеря аз спасение,
За това спести ми твойто откровение.

Болка, страх, гняв, омраза –
Тези ще са моята пpоказа.
Но ти ела... Не се плаши...
Ела, момиче, и ме прегърни!

И нека заедно пропаднем в тъмнината
Или се извисим там горе, в небесата...
Аз и ти, рожби на една вина,
Посестрими в борбата със света...