Котките

И ето, лежа на белия диван,

а твойта муцунка закрива

                светлия екран.

По лицето ми усмивка се разлива

и носът ми в козинката ти се скрива.

Гледаш ме с очи – два фара,

а от нослето ти, о, топла пара.

С мустачки дълги гъделичкаш

и с меки лапки по гръдта ми тичкаш.

Ушите ти – изправени нагоре,

гласът ти – мед, масло и алое.

Сгушена похъркваш, замечтана;

плюшена, ме близкаш заиграна. 

*****************************

Котенце мъничко,

котенце ти!

Пак драскаш и вряскаш

в щури игри!

Котенце мъничко,

котенце ти!

Протягаш се, мъркаш

с блестящи очи.

Котенце мъничко,

котенце ти!

Не хапи, не хапи,

мен не дери.

Котенце мъничко,

котенце ти!

Не със зли, не сълзи,

в мен се гали.

Мъничко котенце,

мъничко ти!

Ах, дери, не плачи,

мене хапи...

Ех, котенце мъничко,

котенце ти!

Протягаш се, мъркаш

с изкрящи очи.

Котенце, котенце,

мъничко ти!

Пак тичаш и скачаш;

щури игри.

Котенце,

 котенце,

мъничко

 ти!

Светът ми кърви,

сърцето боли.

Но, котенце,

 котенце,

мъничко,           

Ти,

Дали, о, нали

радост раздира твойте очи...