Предматурно

  "Братя мои, бедни мои братя "                                                            

 19.05.2013г.                                        

Седя си във къщи с учебник в ръка;

Ни мисъл не мярка се в мойта глава:

Да уча – добре! Но болка дере

И не дава ми мира –

Няма ли вече четенето да спира?!
Уви:

Вазов чака, Ботев вряка,

Яворов със нож в ръка

Ще заприщва своята съдба.

Ей го, Милев, пак се цупи,

Недоволен, ще ме срути!

Йовков ли, или Пелин

/в мозъка са ми като един/

Чакат с благо умиление

Пейовото погребение:

„Ах, защо в града отиде?!

Туй е то, за туй не биде!”

Иде Елка-хубавелка –

В бяло, с маслинена пременка –

Пак е днеска на седенка!

А пък Румен песни пее,

В къщи бебе им люлее...

Далчев през прозореца се плези,

Дебелянов пак се глези

И очаква боже опрощение,

Но, уви, и Пенчо е на погребение...

Смирненски го поздравява,

Но от Ботевата врява

Нищо се не чува и, уви,

С „Тютюн” се Димчо пак мори.

А Алеко със усмивка

Вдига „кървава напивка”

И с вапцания под ръка

Ще променя пак света.

Кольо с пиратки си играе,
весело е, то се знае!
И в безлунната тъма
блясва пролетарската звезда.

Само Талев си мълчи,

Кротко в ъгъла стои

 И не смее да гвори:

Че Султана ще затвори

Него в стаичка, самин,

Да го трови със морфин...

Ех, че чудна галимация

Е литературната формация!

Конец! Звънва входния звънец!

Сбогом, мили господа,

Ще се видим вторник сутринта!