Съвместно творчество
Същите са,
Цветята по вечно черния път,
Същите са,
Звездите, които над
него блестят,
Същото е,
Едно лице с удавени очи,
Същото е,
Макар и отвън да не личи.
Макар и отвън да не личи.
И тя е същата,
Душата, алено обвита в тих мрачен сън,
Но не бълнува,
Затворила е всичко, водещо навън.
Само теб те няма,
Само теб те няма,
Твоята лъчиста светлина..
И от там безбрежна се чернее
черна тъмнина.
No hay comentarios:
Publicar un comentario