Размишления преди изпит хд

Не виждам, не чувам, НЕ пиша,
поглед съм вперила в празната киша
и тъпо слушам кучешки лай
и празно гледам в пространството - Край!

Не мога! Не искам! Няма!
Глуха измама!
Захвърлям молива и тъпата крива,
която усърдно чертах,
задрасквам злорадо, без страх.

Стига училище, стига борба -
искам навън, сред гора от цветя!
С колело, с колело, с колело и китара
да пиша стихове, мамка му стара!

Да тичам свободна, огряна в лъчи
на детски, наивни мечти.
Да те хвана бясно за гъза
и на тайно място да те заведа...

И, сред птички и пчелички,
да забравим мигом всички.
Следва весела раздяла
и целувка никак вяла.

И отново съм в гората,
и миришат с мен цветята...

Ай, удари ми главата
математиката опустяла
"Хайде, стига си мечтала!"

Мани, глупава измама...
Няма друго тука, няма!